При всички положения Евровизия е едно огромно събитие, което ще концентрира вниманието към държавата. Разбира се, днешната новина означава един децентрализиран подход на избор. Тоест една огромна възможност за град, който е различен от столицата, която традиционно концентрира по-голямата част от организациите, по-голяма част от културните събития.

Това каза директорът на Обсерваторията по икономика на културата д-р Диана Андреева-Попйорданова в предаването "Студио Actualno", във връзка с новината, че Бургас ще бъде домакин на "Евровизия" 2027г.

Тя коментира и положителната развръзка свързана с раздел култура в управленската програма на "Прогресивна България" за следващите 4 години, в която намират място редица идеи, обсъждани от експертната и професионална общност в продължение на години. 

Според д-р Андреева появата на конкретни експертни предложения в управленската програма е важна промяна. Част от идеите от Хартата за културна политика вече очевидно са припознати от новото правителство. Зад тях стои дълъг процес на работа „отдолу нагоре“ - чрез множество публични събития, дискусии и професионални разговори по различни теми, свързани с културната политика.

"Посочените срокове са, според мен, инструмента на гражданското общество, на всички нас, да проследяваме тези така красиво разписани и нови два закона, които са изключително важни. Особено най-сложният от тях – закон за статута на артиста. И културните паспорти, и стратегии, всички други мерки и задачи, които се поставят, доколко те ще бъдат реално приложени и доколко те ще останат на хартия или ще има забавяне. Така че, мога само да похваля това, че те сами си слагали срокове. Това е изключително задължаващо", обясни тя. 

Една от ключовите теми е как на практика ще работят културните паспорти и по какъв начин те могат да улеснят достъпа на младите хора до култура. Особено важен е въпросът за децата и младежите, които живеят в малки населени места и отдалечени райони, където възможностите за културно участие са значително по-ограничени. Предложението на Обсерваторията по икономика на културата се различава в известна степен от записаното в управленската програма.

Експертното предложение е културният паспорт да обхваща възрастта от 6 до 26 години, докато в програмата е предвиден диапазон от 6 до 18 години. Това съществено променя и финансовата рамка на инструмента.

В най-простия си вид културният паспорт може да бъде обяснен като инструмент, който от години съществува под различни форми в редица европейски държави. Основната му цел е да осигури активно включване на децата в културния живот независимо от техния социален статус.

"Това, което ние сме предложили в рамките на нашето изследване е транспортните ваучери също да бъдат част от културния паспорт, защото естествено, че в малките населени места няма част от културните дейности. Но децата могат да използват своя паспорт, за да могат да отидат в друго населено място", каза Андреева. 

Повече по темата вижте в интервюто.