"Имам голямо желание да се видя с регионалния министър и да обсъдим въпроса с мантинелите. Има два основни типа обезопасителни системи - единия са мантинелите с различни типове и сила на задържане, втория са бетонните стопери. Средните разделителни ивици по магистралите в по-голямата част от Европа са от тези джърсита - те са по-евтини, имат по-голям живот и имат по-голяма степен на задържане. Понеже обаче живеем в България и всичко е схема, то не се допуска монтирането на такива бетонни огради, които предотвратяват жертви. Скандалното е, че тези инциденти са предотвратими, но безхаберието и корупцията убиват". Това коментира в Студио Actualno учредителят на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров.

Той попита директно регионалния министър "ще направи ли така, че да има джърсита, които да задържат тежки камиони и автобуси, вместо тези солети, които са мантинелите".

На въпрос дали той наблюдава една специфична политическа и обществена кампанийност при тежките ПТП-та - когато обществото се възмути, говорим за превенция, за ремонти, а когато поотшуми дадена трагедия, чакаме следващата, той обясни:

"Определено има такава кампанийност. Ежедневно има катастрофи - някои по-публични и масови, някои доста трагични. Има елемент на кампанийност. Примерът с катастрофата със Сияна изкара хората на протест, защото голяма част от катастрофите са от лоша инфраструктура - те са основна причина, но и е предотвратимо като трагедия. Отговорните институции допускат това да се случи", обясни той.

Още: "Липсват цели елементи": Демерджиев твърди за непростими грешки при мантинелите

По думите му още когато загиват деца и млади хора, няма как да няма емоция и да стоиш безучастен. Все пак обаче Тодоров отчете, че имаме напредък - намалили сме с 30% загиналите, но на фона на останалите държави и на фона на факта, че при инвестиция в инфраструктура можем да спасим още животи, то затова изоставаме в класациите.

Сравнението с Гърция

По повод първите данни за рязък спад на загиналите при катастрофи в Гърция след въвеждане на драстични мерки за безопасност по пътищата, експертът разказа:

"Да си представим какво става, когато преминем границата ни с Гърция. Първо, виждаме бетонни огради в средата на магистралата. Има внедрен изкуствен интелект в камерите по пътищата. Самата инфраструктура е по-различна - пътя е по-широк, има пространство от поне 1,5 метра в твоето платно, в което можеш да изпреварваш, без да навлизаш в насрещното. Това са безопасни американски габарити. Не можеш да караш с джапанки, абсолютно е забранено да караш с теглич, който да стърчи отзад. Има изисквания за новите аптечки с термо одеало и т.н.", разказа той. Но и отчете - в Гърция, като една типична южна балканска държава, правилата не се спазват.

Още: Пътища на ужаса: Има ли мерки, които да ни променят зад волана? (ВИДЕО)

"Там имат много проблеми с мотористи, с употребата на алкохола, с неплащането на глоби. Но българина има едно такова усещане, че в чужбина правилата се спазват. Не са малко случаите, в които полицаите свалят регистрационните табели. Там не можеш да подкупиш полицай обаче. ... Много се забавлявах с една новина, че в Гърция вече глобявали, ако не си с колан на задна седалка. Той е задължителен в Европа и в България от поне 20 години, но 80% от хората у нас не го слагат. Ние до такава степен не разбираме, че това ни е задължение - а 60-70 души годишно загиват именно от липса на колани на задна седалка", разказа още Тодоров.