България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".

На този ден през 1014 година умира цар Самуил. При вида на ослепените си войници след битката при с. Ключ, Самуил е покосен от инфаркт. Той е единственият владетел от средновековната българска история, чийто гроб и тленни останки са останали запазени. 

Неговото управление съвпада с периода на последните години от съществуването на Първото българско царство.

Според историческите данни Самуил, който е първият владетел от династията на Комитопулите, е роден около 950-960 година като най-малкото дете в семейството на комит Никола и Рипсимия.

През 970 година след като цар Петър умира, Самуил заема престола заедно с тримата си братя. След завръщането на цар Борис II от Цариград, властта му е призната от Самуил и неговите братя. След превземането на Североизточна България от Византия, цар Борис II е пленен. През 971 година заедно с братята си Самуил управлява свободните български територии, намиращи се на запад от река Искър. 

На Самуил е поверено управлението на най-северната част на държавата, чийто център е град Видин. Той води битки в земите северно от Стара планина. Самуил става едноличен владетел на българската държава след смъртта на братята си Давид и Мойсей.

През 977 г. българският владетел посреща във Видин сина на цар Петър - Роман, който успява да избяга от Византия. Роман е признат за законен български цар от самия Самуил и той става негов пръв пълководец. След идването на Роман на престола Скопие става новата столица на българската държава.

Прочетете също: 1 септември: България обявява война на Румъния

Под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия, те успяват да превземат град Лариса след обсада, продължила цели 3 години.

През 986 г. в продължение на 20 дни Средец е под обсада на армията на император Василий II, но след като Самуил се отправя към обсадената крепост, византийците са отблъснати. 

На 17 август същата година под ръководството на Самуил при прохода Траянови врата българската армия успява да разгроми византийския император, който се спасява като бяга панически във Филипопол (днешен Пловдив). 

През 997 година след смъртта на цар Роман, Самуил е избран за български цар. Според някои източници той премества столицата в Преспа, а след това в Охрид.

За да избегне възможността Византия да използва сърбите като съюзници, през 998 година цар Самуил напада Сръбското княжество. Самуил пленява княза на сърбите Иван-Владимир и установява властта си в областите Зета, Дукла и Требине.

След като папският престол признава Самуил за цар, той сключва съюз с Унгария, скрепен с брака на сина му Гаврил-Радомир с дъщерята на унгарския крал Геза. Дъщеря си Косара омъжва за княз Иван-Владимир, като последният е върнат за управител на Зета. Другата си дъщеря Мирослава, Самуил омъжва за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, след което той става управител на Драч.

В началото на XI век отношенията между България и Византия се изострят. Византия превзема повторно Североизточна България през 1001 година. Година по-късно Византия си връща и Тесалия. Византийските войски обсаждат и превземат Видин в периода 1003-1004 година. Цар Самуил предприема поход в Източна Тракия, за да отклони вниманието на василевса. Той успява да овладее Одрин, а византийският император Василий II превзема Скопие, но при Перник търпи тежко поражение с големи загуби. В резултат на това цар Самуил предприема два похода против Солун. До 1013 г. се водят военни действия, но през този период не се стига до решителни сражения.

За да отблъсне византийските атаки, армията на Самуил издига голяма преграда между планините Беласица и Огражден, до днешното село Ключ (Петрич). Но на 29 юли 1014 г. византийците успяват да заобиколят и да атакуват българите в гръб. В тази ситуация цар Самуил е принуден да отстъпи. Около 14 000 български войници са пленени и след това ослепени, а на всеки 100 души е оставен един с едно око да ги води. Император Василий II, който получава прозвището "българоубиец".